НАДНЍЧАМ СЕ, -аш се, несв.; наднича̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. Навеждам се, като гледам вътре в нещо. „Доче ле, Доче, момиче,.., / наляй бяли бакъри, / че са над бакър надничи. / Ковято мома в бакъра, / за нехти ща ма подариш.“ Нар. пес., СбНУ, XLVII, 105.